Камъни в бъбреците
Камъните в бъбреците и уретера са твърда, компактна маса сътавена от различни соли, които се отделят от урината в уриналния тракт. Те се образуват в бъбреците, в уретера или в пикочния мехур.
Камъните се образуват в бъбречните кухини (чашки или легенче) и докато са локализирани там обикновено не дават симптоми. Едва, когато попаднат в уретера (пикочопровода, който свързва бъбрека с пикочния мехур) и го запушат, могат да предизвикват т.нар. бъбречна криза или колика, която е една от най-силните болки в тялото.
Причини за възникване
Камъните в бъбреците се образуват при кристализирането на минерали или киселинни соли в урината. Повечето камъни се изхвърлят от тялото при уриниране. Понякога обаче камъните остават в уретера, пречат на нормалния поток на урината и водят до проявата на симптоми. Камъните може да са прекалено големи, за да излязат от бъбрека. И в двата случая може да е необходимо лечение за премахване на камъка.
Какво води до образуването на камъни в бъбреците?
Камъни в бъбреците могат да се образуват при всеки. Камъни могат да се образуват при дисбаланс в начина, по който в тялото се образува урина. Това може да е свързано с количеството течности, които се приемат и дали в урината има вещества, които предизвикват образуването на камъни.
Рискови фактори.
При някои хора има по-голяма вероятност да се образуват камъни, отколкото при други. Рискът е по-висок при:
Видове камъни
Ако сте имали камък от калциев оксалат, трябва:
Ако сте имали камък от калциев фосфат:
Камъни от пикочна киселина
Ако сте имали камък от пикочна киселина, има голям риск от повече камъни. Консумирането на по-малко храна, богата на пурини, може да намали вероятността да се образува нов камък. Високи нива пурин се съдържат в определени видове риба (като херинга, миди, корюшка, сардини, аншоа), червено месо и органи (сърце, черен дроб, бъбрек).
Амонячни уратни камъни
Ако при вас се е образувал амонячен уратен камък, то тогава има висок риск от повторно образуване и също така може да имате инфекция на уринарния тракт. Ще получите антибиотици за лечение на инфекцията и ще трябва да приемате лекарства, за да поддържате нивата на pH между 5,8 и 6,2.
Струвитни и инфекциозни камъни
Ако сте имали струвитен или инфекциозен камък, има голям риск да се образуват повече камъни. Може да е необходимо да пиете антибиотици, за да се предотврати повторна инфекция.
Циститни камъни
Ако сте имали циститни камъни, има голям риск от образуване на още камъни. Трябва да поемате достатъчно течности, за да изхвърляте поне 3 литра урина на ден. Консумацията на по-малко сол ще намали нивото на цистин в урината. Ще получите медикаменти, които да повишат нивото на pH в урината до 7,5 или повече. Освен това може да получите медикаменти, с които да се намали нивото на цистин.
Симптоми
Най-често пациентите свързват камъните в бъбреците с болката в кръста и хълбока наричана бъбречна криза. В действителност симптомите на камъните могат да са разнообразни – от липсващи до много острата болка при бъбречната криза и зависят от редица фактори – размер, форма, локализация в уринарния тракт (бъбрек, уретер, пикочен мехур).
Остра болка (ренална колика)
Ако камъкът блокира нормалния поток на урината през уретера, се чувства силна болка, наречена ренална колика. Това е остра болка в кръста и в хълбока (страничната част на тялото, от ребрата до ханша). Ако камъкът не е в бъбрека, а в уретера, болката може да е в слабините или в бедрата. Мъжете може да изпитват болка и в тестисите.
Област на възможни болки от ренална колика.
Реналната колика се причинява от внезапното повишаване на налягането в уринарния тракт и стената на уретера. Болката е на вълни и не намалява дори и при промяна на позата. Описва се като едно от най-болезнените изживявания, подобно на родилните болки.
Други симптоми, които може да съпътстват реналната колика, са:
Тъпа болка или липса на симптоми
Тук е важно да отбележим, че камъните локализирани в бъбрека обикновено не предизвикват оплаквания или ако ги има те са слаби – най-често това е постоянна, тъпа болка (по-скоро тежест) в хълбока. Понякога може да се появи кръв в урината (особено при по-интензивна физическа активност или спорт) или помътняване на урината следствие на насложена инфекция.
Лечение
Повечето камъни в бъбреците или уретерите се изхвърлят от тялото при уриниране. В зависимост от големината и мястото на камъка обаче ще е необходимо известно време, за да се изхвърли камъкът. Може да изпитате ренална колика при придвижването на камъка. Ако имате много малък камък, има вероятност от 95% да го изхвърлите в рамките на 6 седмици.
Има 2 обичайни опции за консервативно лечение: Медикаментозна експулсивна терапия (MET) и разграждане на камъни от пикочна киселина. И в двата случая се приемат медикаменти.
Предписват се аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства, алфа блокери, нифедипин и в краен случаи опиоидни лекарства, които да ви помогнат да изхвърлите камъка по-бързо или да се намали болката при движение. Това се нарича Медикаментозна експулсивна терапия (MET) и е най-ефективна за камъни в уретера.
Ако страдате от камъни от пикочна киселина, възможно е камъните да бъдат разградени. Това се прави, като се повиши pH-стойността на урината, за да стане основа, а не киселина. Обикновено се предписват перорални таблетки като алкален цитрат или натриев бикарбонат. При ниво на pH от 7,0-7,2, камъкът ще намалее като размер и дори може да се разгради напълно.
ЕКЛТ се прави с машина извън тялото, която може да разбива камъни в отделителната система. За да се разбие камъкът, се предават насочени шокови вълни (кратки пулсове от високоенергийни звукови вълни) към камъка през кожата. Камъкът абсорбира енергията на шоковите вълни и се разрушава на по-малки парчета. След това фрагментите камък се отделят с урината за няколко дни или седмици след процедурата.
Средно при едно разбиване на камък в бъбрека се нанасят между 2000-3000 удара, като може да се прилага различна мощтност и честота, в зависимост от вида на камъка, размера и разположението му. От съображения за превенция на усложненията (например кръвоизлив или руптура на бъбрека) прилагането на повече удари в рамките на една процедура е рисковано. В случаите на по-големи или твърди камъни, които изискват прилагането на повече удари за пълното им дезинтегриране, при достигане на лимита от 3000 удара – прекратяваме процедурата и я повтаряме след около 1 месец – време, през което бъбрека да се възстанови.
Лазерното разбиване на камъни в бъбреците и уретерите е инвазивен метод за отстраняване на конкременти. В зависимост от конкретния случай интервенцията се извършва със спинална, краткотрайна венозна или обща анестезия. Със специални уреди, наричани уретероскопи, се прониква в засегнатия орган през естествените отвори на тялото (уретера). След това лазерният лъч се насочва към конкремента, като го разбива на малки парченца.
Предимства на метода:
Когато камъкът е много голям, по-малко инвазивните методи като извънтелесното и лазерното разбиване не са подходящи и на пациентите се препоръчва перкутанната нефролитотомия. Това е ендоскопска операция, която е много по-щадяща и безболезнена в сравнение с отворените операции, които до преди години бяха единствената алтернатива за лечение на такива големи камъни. При този метод се прави малка дупка на кожата в областта на хълбока, през която със специален уред (нефроскоп) се прониква директно в бъбрека. Това позволява пряк контакт с камъка, който едновремено се разбиват и парчетата се изсмукват навън през нефроскопа. Самото разбиване на камъка се извършва чрез лазерна или ултразвукова сонда и е много ефективно и бързо. В края на манипулацията, в дупката на кожата се поставя тръбичка – т.нар. перкутанна нефростома, която улеснява дренажа на урината и елиминиране евентуланите остатъчни фрагменти или съсиреци. Обикновено нефростомата се сваля след 3-4 дни.
Превенция
Tумори на бъбрека
ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ Кистозни тумори Солитарни кисти Множествени - едностранни - двустранни Аденом Бъбречен онкоцитом Бъбречен хамартом (ангиомиолипом) Фибром Липом Други Миом Лимфангиом Хемангиом Юкстагломеруларен Ренин секретиращ тумор Метастатични тумори |
ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ Нефробластом Бъбречноклетъчен карцином (Хипернефром, хипернефроиден карцином) Сарком Лейомиосарком Остеогенен сарком Фибросарком Липосарком Рабдомиосарком Малигнен фиброхистоцитом Хемангиоперицитом Лимфобластом Ретикулосарком Лимфосарком Левкемични тумори |
Бъбречноклетъчен карцином
(ХИПЕРНЕФРОМ, ХИПЕРНЕФРОИДЕН КАРЦИНОМ)
Рискови фактори
Клинична картина
Симптоматология Честота (%)
Триадата – болка, хематурия, тумор 0 – 5
Болка 40
Хематурия 38
Тумор 24
Загуба на тегло 36
Анемия 35
Повишаване на температурата 18
Хипертония 22
Хиперкалцемия 13
Полицитемия 3.5
Амилоидоза 2.6
Хирургическо лечение на БКК
Поява на далечни метастази след радикална нефректомия
ДО 5-ТА ГОДИНА (Levy et al 1998)
Стадий Честота (%)
T1 N0 M0 7.1
T2 N0 M0 26.5
T3 N0 M0 39.4
Метастазите се появяват предимно до третата година след нефректомията
5-годишна преживяемост след радикална нефректомия
Стадий Честота (%)
T1 N0 M0 60 - 82
T2 N0 M0 47 - 80
T1 N1 M0
T2 N1 M0 35 - 51
T3a N0,N1 M0
T3b N0,N1 M0
УМБАЛ‘‘Света Марина ‘‘ разполага с последна генерация роботизирана система Da Vinci Xi, която,позволява извършването на целия обем оперативно лечение при бъбречни тумори при скъсен болничен престой и бързо следоперативно възстановяване на болния. Робот-асистираната хирургия протича при незначителна кръвозагуба, оперативната травма е минимална и пациентите бързо могат да се върнат към обичайния си начин на живот.
Необходимо е да се запази най-малко 1/5 от бъбрека, за да отпадне нуждата от хрониодиализа.
При малък остатък (под 1/2) – риск от хиперфилтрационна нефропатия (огнищна сегментална гломерулосклероза); първи симптом – протеинурия;
Петгодишна преживяемост 84 – 92%
Локални рецидиви – 0 – 10%
Лечение на локално авансиралия бъбречноклетъчен карцином
А. Засягане на v. cava inf (T3b,c N0 M0)
Честота: 4 – 10%
Клинична картина: отоци на долните крайници, варикоцеле, което не колабира при хоризонтално положение, разширени повърхностни вени по корема, нефункциониращ бъбрек, протеинурия, маса в дясното предсърдие.
Хирургическото лечение - радикална нефректомия + тромбектомия с или без резекция на стената на v. cava; смесен екип; при нужда екстракорпорално кръвообращение
Резултати: 5-годишна преживяемост при N0 M0 47 - 67%.
Лечение на локално авансиралия бъбречноклетъчен карцином
Б. Локално инвазивен БКК (T4)
Инвазия в дебело черво, далак, чер дроб (рядко), гръбна мускулатура (често)
Хирургическо лечение: нефректомия с резекция на дебело черво, спленектомия; при непълно отстраняване на тумора – последваща имунотерапия или облъчване на бъбречната ямка (все по-рядко напоследък)
Резултати: 5-годишна преживяемост 0 - 5%.
Лечение на метастазиралия бъбречноклетъчен карцином
Нефректомия на бъбрека с първичния тумор (T).
Приблизително 1/3 болните с БКК са с метастази при откриването.
Ако туморът е операбилен – нефректомия.
Роля на нефректомията: намалява се туморната маса и се подобрява ефективността на имунотерапията.
Евентуална (1%) регресия на метастазите.
Поведение: При солитарна метастаза (бял дроб, надбъбрек, мозък):
нефректомия + резекция на солитарна метастаза
При множествени или неоперабилни солитарни метастази:
нефректомия + имунотерапия
Хормонална терапия
Медроксипрогестерон ацетат - липса на ефект. Изоставено лечение
Химиотерапия
БКК е химиорезистентен (170 kDa трансмембранен гликопротеин)
Лъчетерапия
Следоперативната лъчетерапия забавя развитието на локалните рецидиви, но не подобрява преживяемостта.
Понастоящем се прилага при: костни и мозъчни метастази; при компресия на на гръбначния мозък в съчетание с хирургическо лечение (ламинектомия).
Имунотерапия
Най-често прилаганото съвременно лечение на метастазиралия БКК.
Протеин с антивирусно, имуномодулиращо и антипролиферативно действие
Като монотерапия отговор в 13.7 (пълен в 1.8%; частичен в 11.9%); продължителност 6-10 мес;
Най-добри резултати при белодробните метастази
Отговор в 15.4%; токсични явления - увеличава капилярния пермеабилитет - интерстициални отоци, хипотония, олигурия.
Аблация
При пациенти неподходящи за радикално оперативно лечение съществуват възможности за циторедуктивна терапия/намаляваща обема на тумора/.Тази цел може да бъде постигната чрез
УМБАЛ‘‘Света Марина ‘‘ разполага с високо технологичен център за HIFU терапия, която е ефективна, малкоинвазивна алтернатива за лечение на злокачествени бъбречни тумори при пациенти, неподходящи за радикално оперативно лечение.
Какво представлява уринарната инконтиненция?
Уринарната инконтиненция е недостатъчно диагностициран и недокладван проблем, който се увеличава с възрастта и засяга 50-84% от населението и е два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.
Приблизително 50-70% от жените с уринарна инконтиненция не търсят медицинска консултация и лечение поради социална стигма. Хората с инконтиненция често живеят с това състояние в продължение на 6-9 години, преди да потърсят медицинска помощ.
Уринарната инконтиненция се определя от Международното дружество за континенция като неволно изпускане на урина, която представлява хигиеничен или социален проблем за индивида.
Уринарната инконтиненция не трябва да се разглежда като заболяване, тъй като не съществува специфична етиология, повечето индивидуални случаи са многофакторни по своя характер.
Видове инконтиненция на урина
Диагноза
Пациентите с уринарна инконтиненция трябва да преминат основна оценка, която включва подробна анамнеза, физикален преглед и анализ на урината. При част от пациентите може да са необходими и следните методи:
Лечение
Лекарствата, използвани за лечение на уринарна инконтиненция, включват следните медикаменти:
Тези средства не са еднакво ефективни и вредните ефекти могат да ограничат дългосрочната им употреба. Освен приемането на медикаменти се прилагат упражнения за укрепване на тазовото дъно, електронна стимулация и други физиотерапевтични процедури.
В днешно време съществуват минимално инвазивни хирургични процедури с поставяне на слинг, предлагащи сигурен и ефективен начин за лечение на неволното изпускане на урина. Тези нови методи се извършват за кратък период от време и не изискват дълъг престой на пациента в болница. Възстановяването е бързо, като пациента може да се върне към нормален ритъм на живот няколко дни след интервенцията.
TRANSOBTURATOR TAPE (TOT) метода се счита за златен стандарт в това направление.
Как действа ТОТ метода?
Този метод предотвратява изтичането на урина по начина, по който това прави и вашето тяло - чрез усилване поддържащите структури на уретрата. Нормално, уретрата се поддържа от мускулите на тазовото дъно, като това води до плътно затваряне на канала и недопуска произволното изтичане на урина. При жените, страдащи от инконтиненция, отслабените мускули и съединителна тъкан на тазовото дъно не могат да поддържат уретрата в нейната нормална позиция. За да се коригира това, урологът, използвайки този нов метод, ще постави под уретрата лента или мрежа, наподобяваща панделка, за да осигури допълнителна упора в тази зона. Това позволява на уретрата да остане затворена когато е нужно и предотвратява неволното изпускане на урина.
Самата интервенция за поставяне на слинг трае около 30 минути. А усещането за сухота е моментално.
Слинговата технология е приложима дори при жени с наднормено тегло, както и при жени, преминали друг тип оперативно лечение на проблема. След 1-2 седмици пациентките се връщат към нормалното си ежедневие, а след 4-6 седмици могат да спортуват и да имат нормален сексуален живот.