Инконтиненция

Какво представлява уринарната инконтиненция?

Уринарната инконтиненция е недостатъчно диагностициран и недокладван проблем, който се увеличава с възрастта и засяга 50-84% от населението и е два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.

Приблизително 50-70% от жените с уринарна инконтиненция не търсят медицинска консултация и лечение поради социална стигма.  Хората с инконтиненция често живеят с това състояние в продължение на 6-9 години, преди да потърсят медицинска помощ.

Уринарната инконтиненция се определя от Международното дружество за континенция като неволно изпускане на урина, която представлява хигиеничен или социален проблем за индивида. 

Уринарната инконтиненция не трябва да се разглежда като заболяване, тъй като не съществува специфична етиология,  повечето индивидуални случаи са многофакторни по своя характер.

Видове инконтиненция на урина

  • Стрес инконтиненция: изтичане на урина, свързано с повишено коремно налягане при смях, кихане, кашляне, изкачване по стълби или други физически натоварвания на коремната кухина и следователно, на пикочния мехур.
  • Свръхактивният пикочен мехур,който се характеризира със:
  1. Неудържим позив за уриниране (urgency)
  2. Придружен или не с изпускане на урина
  3. Чести позиви за уриниране, особено нощем (никтурия)
  • Смесена инконтиненция: комбинация от стрес и urge инконтиненция наличие на неволно изтичане на уринапри физическо усилие (кихане, кашлица, ставане от легло, изкачване на стълби и др.) съчетано с неудържими и чести позиви за уриниране.
  • Преливна инконтиненция: изтичане на урина вследствие на препълване на пикочния мехур
  • Функционална инконтиненция: невъзможността за задържане на урина поради (делириум, психични разстройства, инфекция на урината, нарушена подвижност и др.).

Диагноза

Пациентите с уринарна инконтиненция трябва да преминат основна оценка, която включва подробна анамнеза, физикален преглед и анализ на урината. При част от пациентите може да са необходими и следните методи:

  • Дневник на уриниране
  • Тест за стрес инконтиненция
  • Измерване на остатъчния обем на урината
  • Цистоскопия
  • Уродинамични изследвания

Лечение

Лекарствата, използвани за лечение на уринарна инконтиненция, включват следните медикаменти:

  • Алфа-адренергични агонисти
  • Антихолинергични средства
  • Спазмолитични лекарства
  • Трициклични антидепресанти (TCA)
  • Естрогенът
  • Алфа-адренергични блокери
  • Ботулинов токсин

Тези средства не са еднакво ефективни и вредните ефекти могат да ограничат дългосрочната им употреба. Освен приемането на медикаменти се прилагат упражнения за укрепване на тазовото дъно, електронна стимулация и други физиотерапевтични процедури.

В днешно време съществуват минимално инвазивни хирургични процедури с поставяне на слинг, предлагащи сигурен и ефективен начин за лечение на неволното изпускане на урина. Тези нови методи се извършват за кратък период от време и не изискват дълъг престой на пациента в болница. Възстановяването е бързо, като пациента може да се върне към нормален ритъм на живот няколко дни след интервенцията.

TRANSOBTURATOR TAPE (TOT) метода се  счита за златен стандарт в това направление.

Как действа ТОТ метода?

Този метод предотвратява изтичането на урина по начина, по който това прави и вашето тяло - чрез усилване поддържащите структури на уретрата. Нормално, уретрата се поддържа от мускулите на тазовото дъно, като това води до плътно затваряне на канала и недопуска произволното изтичане на урина. При жените, страдащи от инконтиненция, отслабените мускули и съединителна тъкан на тазовото дъно не могат да поддържат уретрата в нейната нормална позиция. За да се коригира това, урологът, използвайки този нов метод, ще постави под уретрата лента или мрежа, наподобяваща панделка, за да осигури допълнителна упора в тази зона. Това позволява на уретрата да остане затворена когато е нужно и предотвратява неволното изпускане на урина.

Самата интервенция за поставяне на слинг трае около 30 минути. А усещането за сухота е моментално.

Слинговата технология е приложима  дори при жени с наднормено тегло, както и при жени, преминали друг тип оперативно лечение на проблема. След 1-2 седмици пациентките се връщат към нормалното си ежедневие, а след 4-6 седмици могат да спортуват и да имат нормален  сексуален живот.